Рисуваш небе във очите,
докосваш ме с поглед пронизващ,
нюанси наслагваш в мечтите,
мъниста в сърцето нанизваш.
Мъниста от слънчеви зайчета
в усмивките наши се спускат,
и сок от вълшебно омайниче
във вените лудо препуска.
Рисуваш слънца във кръвта ми
и с теб ми се иска да тичам,
в дъжда, край морето, в поляните -
в душата си тебе обичам.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
