Тебе нямам..
Не си отивай преди идване
преди да съм усетил аромата ти
преди един до друг да сме заспивали
преди да се събудим двамата
и устните ми толкова, жадуващи
от теб не пили нито капка
с ръцете си във нощите, вълнуващи
от мълнии, когато ти е страшно.
Не си отивай, неразбираща
преди да съм ти дал от себе си
с очи да те събличам, взиращи
обезумял от твоите прелести
и всичко в мене да изгаря
и целият да се превърна в огън
със страст да загасим пожара
на дяволите в нас, пред Бога.
Не си отивай, чуваш ли? Не искам.
Защото как ще ти покажа любовта си
и как ще ти докажа, че обичам
и луднал съм по твоята прекрасност
че нямам ден без, който да ми липсваш
във мигове на нощната възбуда
с душа поне да ме прегърнеш, чиста
и там, блажено да сънувам.
Не си отивай, моля те ела
че как смирено тъй ще се прощавам
с една обидно хубава Жена
аз имах много други. Тебе нямам!...
Danny Diester
23.07.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
