Тебе те възпяват множество поети
Тебе те възпяват множество поети
с потопени в страст пера
с рими чудни, от олтари взети,
потвърждавайки…ах, колко си добра!
Ето го единият, с чувство ведро
моли господа над теб да се смили
и със самочувствието си щедро
ни разказва как щастливи сте били.
Вторият те възхвалява идилично
и еротиката величае скромно
чрез внушение, че това е романтично
като нещо непонятно и огромно.
Виждам, че и двамата са предоволни,
но в поезията до тука стигат-
излекувала си чувствата им болни,
а пък те чрез рими врява вдигат.
Но и двамата от мен преписват,
че живеят с мойто вдъхновение-
те самички знаят, че понамирисват,
но се блъскат в някакво прозрение.
А и аз редя за тебе стих след стих,
че един за друг сме огледало,
но признавам - като другите не бих
твърдял, че то пред мен е пожелало
пред всички любопитни да те величая
за качествата ти наистина блестящи,
с които пребиваваме в рая,
че чувствата ни прости и искрящи
са нещо мило, но и твърде съкровено
и мойте стихове, от другите различни,
признание в любов са откровено
чрез думи топли, но оставащи критични.
-Отхвърлям римите, шумящи и кресливи,
защото те така ме натъжават
и слушам твойте думички красиви,
отношенията с които продължават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
