Jan 17, 2007, 11:38 AM

Тебе те възпяват множество поети

  Poetry
926 0 17

 

 

Тебе те възпяват множество поети

с потопени в страст пера

с рими чудни, от олтари взети,

потвърждавайки…ах, колко си добра!

Ето го единият, с чувство ведро

моли господа над теб да се смили

и със самочувствието си щедро

ни разказва как щастливи сте били.

Вторият те възхвалява идилично

и еротиката величае скромно

чрез внушение, че това е романтично

като нещо непонятно и огромно.

Виждам, че и двамата са предоволни,

но в поезията до тука стигат-

излекувала си чувствата им болни,

а пък те чрез рими врява вдигат.

Но и двамата от мен преписват,

че живеят с мойто вдъхновение-

те самички знаят, че понамирисват,

но се блъскат в някакво прозрение.

А и аз редя за тебе стих след стих,

че един за друг сме огледало,

но признавам - като другите не бих

твърдял, че то пред мен е пожелало

пред всички любопитни да те величая

за качествата ти наистина блестящи,

с които пребиваваме в рая,

че чувствата ни прости и искрящи

са нещо мило, но и твърде съкровено

и мойте стихове, от другите различни,

признание в любов са откровено

чрез думи топли, но оставащи критични.

-Отхвърлям римите, шумящи и кресливи,

защото те така ме натъжават

и слушам твойте думички красиви,

отношенията с които продължават.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Извинявай, че си позволявам
    съвет да давам,
    но "с които отношенията продължават" мисля,
    че би било по-вярно и по - благозвучно!
  • Мери,
    Проявяваш творчество...
  • Бре, не думай -
    двама са кръстосали пера
    да пленят невинна поетеса
    Аз признавам си сега,
    откровението Мойсеево си го харесах!
    Поздрав!
  • Към Искра:
    Да! "И буди по-сърдечни възхищения от много други лъгани в сравнения".
    Поздрав!
  • Ха сетих се един сонет на Шекспир,който звучи така:"Очите й не са звезди,не може устата й с корал да се сравнят.Тя няма бяла като перла кожа,а гарванови плитки,смугла гръд.Не бели рози-пищни и богати-не алени са нейните страни,ухае тя,но с нежни аромати едва ли би могла да се сравни.Страните й не са като жасмини,не бих сравнил челото й с цветя.Незнам как шестват нежните богини,но знам,че поземята стъпва тя.
    И буди по-сърдечни възхищения от много други лъгани в сравнения."

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...