Имах живот...

И поисках любов...

Нарисувах си как да изглежда...

Нарисувах си мъж...

но, не беше любов...

Беше рисунка...

На измислен живот...

Уж аз рисувах,

а не беше моят живот...

Аз имах живот

Нарисуван живот...

После, поисках дом...

Нарисувах си къща,

но... тя не бе дом...

Беше рисунка...

После...

вече нямах живот...

Бях картинка,

на прислужница...

в нарисувана къща...

Нямах дом...

Нямах живот...

Бях част от картинка

Пожелах си дете...

То дойде...

Но, не беше дете...

Беше...просто човече...

Нарисувано,

перфектно човече...

Но, нямаше чувство...

Беше...просто рисунка...

без чувство...

После, рисунката,

започна да рисува рисунки

Животи без живот

Любови без любов...

Къщи...без стени...

Деца без души...

Картинки!

После...

После...заваля...

и тебеширената картинка...

се стопи...

Дъжда я изми...

и тя замина с водата

във близката шахта...

Слънце

огря пак асфалта

А там...

нямаше и следа

от рисунки...

Сякаш никой, никога

не бе сложил дори и черта...

Един...нарисуван свят,

замина в канала

наречен живот...

Аз просто погледнах небето...

Взех си чадъра

И закрачих сама по асфалта...

Имах живот да живея...

Зад мен,

остана боклукчийската кофа...

пълна със тебешири...

Часовникът иззвъня

и ме извади

от кошмарният сън

А навън,

тихо спокойно валеше...

Слънцето рисуваше дъги

със тебешири...

Valentina N.V. ( Mitova)

24/10/2021