20.11.2019 г., 16:20

Тефтерчета

1.2K 0 0

Прибра ли се?
Сигурно си уморена.
Аз също.
Днеска беше една – да не казвам.
Само някъде да поседна,
да притворя очи,
колкото да те погледна,
и ти, че ме виждаш,
да ми сториш със веждите знак.

 

Видях го, видях!
Най-мило от всичко видяно!
Цял свят ни дели, така че не вярвам
някой друг да го забележи.
А пък аз, както съм седнал,
ей тъй, на коляно,
тоя знак
в тефтерчето си ще го отбележа.

 

Дано ми олекне
от проблеми и хора,
от такива изгубени вечери.
Дано ми олекне най-сетне.
Но ако пак ми е зле,
казвам ти,
ще захвърля тефтерчето.
Като есенен лист
ще го видиш да пада в нозете ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...