Прибра ли се?
Сигурно си уморена.
Аз също.
Днеска беше една – да не казвам.
Само някъде да поседна,
да притворя очи,
колкото да те погледна,
и ти, че ме виждаш,
да ми сториш със веждите знак.

Видях го, видях!
Най-мило от всичко видяно!
Цял свят ни дели, така че не вярвам
някой друг да го забележи.
А пък аз, както съм седнал,
ей тъй, на коляно,
тоя знак
в тефтерчето си ще го отбележа.

Дано ми олекне
от проблеми и хора,
от такива изгубени вечери.
Дано ми олекне най-сетне.
Но ако пак ми е зле,
казвам ти,
ще захвърля тефтерчето.
Като есенен лист
ще го видиш да пада в нозете ти.