23.03.2017 г., 0:30 ч.

Тежестта на светлината 

  Поезия » Друга
372 4 8

 

Познато ти е да си споменът за мен.
Живееш в тишината на листата.
Теглото ми е лъч в случаен ден
и дъжд, пропуснал да прокапе.
Препускаш в радост и тъга,
но без да спиш,
а моят сън...
моят сън убива
и не спи...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уникално пишеш Йоана!
  • Харесах
  • Твоят сън убива?
    Това не е реалност
    той сънува.
    Дъждът пропуснал да прокапе
    тежи му светлината
    готов е да заплаче.
  • Прекрасно! По здрав!
  • Има хубав контраст тук, който обаче е плавен, а не рязък. Накара ме да се усмихна.
    Поздрави от мен!
  • Великолепен стих! Благодаря за удоволствието!
  • Браво,Йоана! Пишеш така,че те препрочитам по няколко пъти,за да удължа наслада...🐎
  • Тъжно до жестокост, но истинско и вълшебно! Поздравявам те, Йоана - ти си събитие в този сайт!
Предложения
: ??:??