ТЕЖЪК ДИАЛОГ
Седнах вън сама на двора,
очи затворих, замълчах,
но нещо в мене проговори
сърцето ми... не го разбрах.
Заслушах се... то беше,
сметка ми потърси - строга,
кафе, цигари - то шептеше,
грях, безсъние, тревога...
Какво до днес за теб не сторих
през всичките години труд
в ритъм вечен, без умора
би ли служил някой друг.
Диалогът беше тежък,
отговорите - безмълвни,
своето сърце от нежност
лишила бях за дълго.
Закон духовен ми припомни,
щом вземаш, трябва да дадеш,
щом обич имаш без компромис,
не бива себе си да предадеш.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени