Текила на разсъмване
Този август с лимоново слънце се цъкли
и разнищва на бриза оскъдния хлад.
Греховете понесли на хиляди пъкли,
едва ли в Рай ще се превърне този свят.
По бохемски не пеят поетите вече.
Пирамидено-дялани думи редим.
Всяка мисъл за близост отдавна изтече,
щом на себе си не можем да простим.
И сме смешни отломки от Вечност неясна.
Щрайх на Вселенска симфония кратка.
И макар земята ни да е прекрасна -
осъзнато път сме поели нататък...
Този август с лимоново слънце изгрява.
И нощта в Зората лице е умила.
Мойте стъпки по плажа следи не оставят -
осъмнах, наздраве с чаша текила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
