10 ago 2011, 9:24

Текила на разсъмване 

  Poesía
877 0 9

Този август с лимоново слънце се цъкли

и разнищва на бриза оскъдния хлад.

Греховете понесли на хиляди пъкли,

едва ли в Рай ще се превърне този свят.


По бохемски не пеят поетите вече.

Пирамидено-дялани думи редим.

Всяка мисъл за близост отдавна изтече,

щом на себе си не можем да простим.


И сме смешни отломки от Вечност неясна.

Щрайх на Вселенска симфония кратка.

И макар земята ни да е прекрасна -

осъзнато път сме поели нататък...


Този август с лимоново слънце изгрява.

И нощта в Зората лице е умила.

Мойте стъпки по плажа следи не оставят -

осъмнах, наздраве с чаша текила...






© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??