Текст за песен - "Едно пораснало дете"
"Едно пораснало дете"
Помня времето, когато бяхме деца,
малки и весели и със чисти сърца.
Животът ни сега прсто ни завъртя
и вече няма усмивки по нашите лица.
Сега постоянно се сблъскваме с проблеми.
Когато бяхме малки, мечтаехме да сме големи.
Ще пазя спомена за малкото дете,
весело и пъргаво палаво момче.
Спомням си пред блока как дивеехме на воля,
но ето, преобърна се сега и нашта роля.
Бързо и неусетно нашето време минава,
но да живее в мен едно дете продължава.
Щом погледна напред, виждам - друго не остава,
освен със живота всеки сам да се оправя.
Беше врем,е малко беше голямото момче.
Както го погледна едно пораснало дете.
Ето, идва време за малкото дете
да поеме по пътя си незнайно накъде.
Споменът е жив и ни връща в тези дни,
когато беше лесно, беше със безброй мечти.
Вече сме големи, но децата в нас живеят.
Подтиснати дълбоко, да излязат те копнеят.
Покварата на живота се изсипа върху нас
и дори не ни остави правото на глас.
Други като нас сега откриват света.
Малки, неразбиращи, палави деца.
Все ги критикуваме, но забраваме това,
когато бяхме малки и ние бяхме така.
Времето минава бавно и не прощава
и на малкото дете просто избор не остава.
Освен да порасне и със тъжно лице
в сърцето си да носи онова пораснало дете.
Земята се върти, ден след ден минава,
водата тече и всичко отминава.
Споменът остава за малкото дете,
което бърза да порасне, щом сърцето го зове.
Усещаш ли и ти сега този кръговрат,
а защо казваш „днес малките грешат".
Признай си, ти някога мислеше така.
Да бъдеш голям беше твоята мечта.
Какво се промени, осъзна ли, че сгреши?
Разбра ли, беше хубаво малко дете да си.
Сега се замисли защо ги критикуваш,
защото вътрешно и ти по тези дни тъгуваш.
Не можеш дните да върнеш, виждам, съжаляваш.
Затова на децата се научи да прощаваш.
Продължавай да отваряш своето сърце
за всяко едно пораснало дете.
Ето, днес животът е в нашите ръце.
Бавно днес вървим, но не знаем накъде.
Годините минават, тъгата ни расте.
Животът на едно пораснало дете.
В този град прекрасен отново си живее
момчето, което обичаше да пее.
Годините минават, тъгата ни расте
и спомен за едно пораснало дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Друмев Всички права запазени
Много силни редове 
