Тела и души в едно цяло
В нощта небето спи...
тук там протягат се звезди...
Изядена луната търси своето око...
Небето се разплаква...
по стъклата гонят се сълзи...
Ромонът разпръсва тишината...
Музика звучи... гали тихото във синевата...
А в нас огънят гори...
Искри... търкаля се към небесата...
Страстта разгаря се от допира ни на телата...
Ласките флиртуват със усещане...
Целувки гъделичкат кожата с усмихване...
топлина изкачва се по стълби до сърцата...
Думички се сричат във очите...
Емоция напира във душите...
ръцете се кръстосват...
Телата се заплитат...
ритъмът един е...
Душите ни танцуват...
телата спират...
Начувстват се...
любов в мечтан отблясък е оглежда...
затичват се... скоростта набират...
стихиите достигат...
водопад бучи...
вулканът се надига...
искри прегръщат капките...
изригва лавата ...
влива се във водната позлата...
две стихии срещат се...
сподавен стон и вик се бият с тишината...
замират... и затихват...
времето се спира...
минутите се чудят...
раят на земята слиза...
хоризонт с дъгата се целува...
музиката спира...
но унеса танцува...
в душите ни ликува...
О Господи... истина ли е... и грях ли е...
Тела с души във едно цяло да се вливат...
Анна Мари
15.11.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АннаМари Всички права запазени
