7.11.2025 г., 18:45

Телефон

144 0 0

Домашен телефон - такъв със жица,
безкрайни разговори, струващи стотинки,
и ние с тебе - две дечица -
не брояхме думи-песъчинки.

Стар телефон във прашен склад,
но няма номер да те набере
след избора без път назад -
живота млад ти сам отне.

В отсъствието, празнота,
даже споменът е замълчал.
Остана само тишина
и просто липса на сигнал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

34 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...