24.09.2007 г., 16:39

Телефонна любов

1.2K 0 35

Автори  Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)


Тихичко ми звънна телефона,
с твойта музика звучи,
глас очакван чух отсреща,
с много нежност да шепти.


Слуха ти галя с думи мили,
в забрава... тихичко мълвя...
И устните ми жадно не напили,
трептят от сладостни слова.


Пленен от твоята омая,
изричам чудни думи две, 
закътани за теб, любима,
навеки в моето сърце.


„Обичам те!” – дочувам нежно,
разтапяш всяка фибра в мен,
сърцето ми тупти метежно...
във ритъм звездно окрилен.


Любима моя, искам с тебе
във миг вълшебен да живея,
да се стопя във твойте ласки,
в зора и залез да изгрея.


Затварям с трепет телефона,
разнежена от твоя зов...
С усмивка, шепотно се вричам,
да бъда твоя аз... любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...