24.09.2007 г., 16:39 ч.

Телефонна любов 

  Поезия
1108 0 35

Автори  Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)


Тихичко ми звънна телефона,
с твойта музика звучи,
глас очакван чух отсреща,
с много нежност да шепти.


Слуха ти галя с думи мили,
в забрава... тихичко мълвя...
И устните ми жадно не напили,
трептят от сладостни слова.


Пленен от твоята омая,
изричам чудни думи две, 
закътани за теб, любима,
навеки в моето сърце.


„Обичам те!” – дочувам нежно,
разтапяш всяка фибра в мен,
сърцето ми тупти метежно...
във ритъм звездно окрилен.


Любима моя, искам с тебе
във миг вълшебен да живея,
да се стопя във твойте ласки,
в зора и залез да изгрея.


Затварям с трепет телефона,
разнежена от твоя зов...
С усмивка, шепотно се вричам,
да бъда твоя аз... любов!

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??