24 sept 2007, 16:39

Телефонна любов

  Poesía
1.2K 0 35

Автори  Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)


Тихичко ми звънна телефона,
с твойта музика звучи,
глас очакван чух отсреща,
с много нежност да шепти.


Слуха ти галя с думи мили,
в забрава... тихичко мълвя...
И устните ми жадно не напили,
трептят от сладостни слова.


Пленен от твоята омая,
изричам чудни думи две, 
закътани за теб, любима,
навеки в моето сърце.


„Обичам те!” – дочувам нежно,
разтапяш всяка фибра в мен,
сърцето ми тупти метежно...
във ритъм звездно окрилен.


Любима моя, искам с тебе
във миг вълшебен да живея,
да се стопя във твойте ласки,
в зора и залез да изгрея.


Затварям с трепет телефона,
разнежена от твоя зов...
С усмивка, шепотно се вричам,
да бъда твоя аз... любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...