24.02.2021 г., 8:39

Теменуги

943 0 2

ТЕМЕНУГИ

 

Оставих битките на другите.

Дали сгреших не зная,

но вечер в пролетна омая

радвам се на ароматни теменуги.

 

Посрещам изгревите, тихите…

На птиците в безкрая

 политам като в рая

високо, някъде, с авлигите.

 

Не чувам имената, хорските,

ни техните тревоги,

ни думите им строги…

Забравих всичко за упорството.

 

Оставих битките на другите,

но не защото съм сломен,

а просто искам всеки ден

да пия аромат от теменугите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...