Осейват те винаги рано
земята на голия парк,
небето вечерно събрали,
небето над речния бряг.
Момичета, знам, много има
с очи теменужни. И те
отнемат от късната зима
пропукана пъпка- сърце.
Едно име винаги помня --
момиче самотно в сърце.
Реката изтича от стомна --
от мен този спомен тече.
27. февруари 1990 г.
гр. Силистра
© Лъчезар Цонев Всички права запазени