Теменужен полъх
Повей на разпилени мечти
покрай мен неуловимо прелетя.
Почакай и до мене спри!
Камбанно самотата проехтя.
Ситен бисерен дъжд заваля.
Тихо издигна воал от коприна,
зави ме със влажна красота на гора
и търкулна се капка от светлина.
А може би бе една смирена сълза...
Гълъб с криле белоснежни
завъртя ме във вихър на танц ...