3.10.2019 г., 18:32

Темида в нас

1.2K 1 5

Темида на везната сложи 

два свята с различни цветове. 

Единият бездушен, празен, 

а другият изпълнен с чудеса. 

 

Когато сутрин се събудиш 

един от тях си избери, 

за да можеш да останеш буден

за утрешните бъдни дни. 

 

Забързан тръгваш в този ден. 

Каква ли ще е днес съдбата? 

Ръка подал или вяра взел, 

дерзал си смело в небесата? 

 

Любов си дал, надежда взел, 

добра дума, радост и тревога, 

постъпка блага, поглед смел, 

изпял си песен, наранил си хора? 

 

А вечер, когато легнеш уморен 

Темида пак ще дойде и ще пита:

"Делата ти къде са днес? 

На коя везна какво да сложа?" 

 

В съня си там, избираш сам, 

коя везна да откачиш, 

за да останеш само със една 

изпълнена с прекрасни чудеса. 

 

12.11.2019г.

Кети Колева 

 

Разгорещените страсти тук ме провокираха да пусна този стих. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът го написах преди една година за поведението ни в живота като цяло. Явно е актуален и сега. Абсолютно съм съгласна с теб.
  • Благодаря ти, Мариана! Моята баба едно време ме учеше, че ако не мога да кажа нещо хубаво по-добре да не казвам нищо, а ако не мога да направя нещо хубаво, по-добре нищо да не правя.
  • Прав си, Георги. Чак се изненадах на коментара ти и проверих. Явно съм се разсеяла и съм натиснала по навик 9 вместо 8. Пък се чудя защо се учудваш ? Нали знаеш, че съм врачка и ги умея тези неща. Ха ха..
  • Кети, бях сигурен, че ти помня този стих, поглеждам датата - от тази година бил, ами не само това, ми и написан в бъдещето, а публикуван в настоящето.
    Творбата е сериозна, и то много! А щом е оставила ярък отпечатък и в паметта ми, няма какво да коментирам повече.
    Обаче реших да разведря страстите леко, а годината няма значение, и все пак е... 2018.
    Пращам ти усмивка тук от сърце 😊
    И още веднъж, поздрави, за стойностното стихотворение!
  • Изборът - той ни прави това, което сме!...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...