3 oct 2019, 18:32

Темида в нас

  Poesía » Otra
1.2K 1 5

Темида на везната сложи 

два свята с различни цветове. 

Единият бездушен, празен, 

а другият изпълнен с чудеса. 

 

Когато сутрин се събудиш 

един от тях си избери, 

за да можеш да останеш буден

за утрешните бъдни дни. 

 

Забързан тръгваш в този ден. 

Каква ли ще е днес съдбата? 

Ръка подал или вяра взел, 

дерзал си смело в небесата? 

 

Любов си дал, надежда взел, 

добра дума, радост и тревога, 

постъпка блага, поглед смел, 

изпял си песен, наранил си хора? 

 

А вечер, когато легнеш уморен 

Темида пак ще дойде и ще пита:

"Делата ти къде са днес? 

На коя везна какво да сложа?" 

 

В съня си там, избираш сам, 

коя везна да откачиш, 

за да останеш само със една 

изпълнена с прекрасни чудеса. 

 

12.11.2019г.

Кети Колева 

 

Разгорещените страсти тук ме провокираха да пусна този стих. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът го написах преди една година за поведението ни в живота като цяло. Явно е актуален и сега. Абсолютно съм съгласна с теб.
  • Благодаря ти, Мариана! Моята баба едно време ме учеше, че ако не мога да кажа нещо хубаво по-добре да не казвам нищо, а ако не мога да направя нещо хубаво, по-добре нищо да не правя.
  • Прав си, Георги. Чак се изненадах на коментара ти и проверих. Явно съм се разсеяла и съм натиснала по навик 9 вместо 8. Пък се чудя защо се учудваш ? Нали знаеш, че съм врачка и ги умея тези неща. Ха ха..
  • Кети, бях сигурен, че ти помня този стих, поглеждам датата - от тази година бил, ами не само това, ми и написан в бъдещето, а публикуван в настоящето.
    Творбата е сериозна, и то много! А щом е оставила ярък отпечатък и в паметта ми, няма какво да коментирам повече.
    Обаче реших да разведря страстите леко, а годината няма значение, и все пак е... 2018.
    Пращам ти усмивка тук от сърце 😊
    И още веднъж, поздрави, за стойностното стихотворение!
  • Изборът - той ни прави това, което сме!...
    Поздравявам те.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...