11.11.2011 г., 21:19

Терзание

1K 0 13

                                                       ТЕРЗАНИЕ

                   

                                 Аз всеки ден те търся във тълпата,

                                 наричам те с различни имена.

                                 С надежда хуквам към вратата.

                                 А после -  тъжна самота...

 

                                 Понякога се мисля за щастлива,

                                 запазила достойнство, свобода,

                                 но с ужас в мене се надига

                                 въпрос един, прогонвайки съня:

 

                                 Ще стигне ли  живот човешки,

                                 да те намеря в тоз огромен свят,

                                 минавайки през болка и през грешки,

                                 увяхвайки, като откъснат цвят?

 

                                 Съдбата, казват, че е отредила

                                  на всекиму половинката, с която

                                  Земята двама биха прередили,

                                  да я превърнат в кътче свято.

 

                                  А ако времето не стигне?

                                  Ако в посоки две се разделим?

                                  Е, шансът пак ще ни намигне,

                                  когато в друг живот се преродим...

 

                                  Отказвам! В друг живот не искам!

                                  В този искам да те срещна! Още днес!

                                  Съгласна съм - поемам риска!

                                  Добре дошла, Любов! Без име и адрес!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...