11 нояб. 2011 г., 21:19

Терзание

1K 0 13

                                                       ТЕРЗАНИЕ

                   

                                 Аз всеки ден те търся във тълпата,

                                 наричам те с различни имена.

                                 С надежда хуквам към вратата.

                                 А после -  тъжна самота...

 

                                 Понякога се мисля за щастлива,

                                 запазила достойнство, свобода,

                                 но с ужас в мене се надига

                                 въпрос един, прогонвайки съня:

 

                                 Ще стигне ли  живот човешки,

                                 да те намеря в тоз огромен свят,

                                 минавайки през болка и през грешки,

                                 увяхвайки, като откъснат цвят?

 

                                 Съдбата, казват, че е отредила

                                  на всекиму половинката, с която

                                  Земята двама биха прередили,

                                  да я превърнат в кътче свято.

 

                                  А ако времето не стигне?

                                  Ако в посоки две се разделим?

                                  Е, шансът пак ще ни намигне,

                                  когато в друг живот се преродим...

 

                                  Отказвам! В друг живот не искам!

                                  В този искам да те срещна! Още днес!

                                  Съгласна съм - поемам риска!

                                  Добре дошла, Любов! Без име и адрес!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...