11 нояб. 2011 г., 21:19

Терзание

1K 0 13

                                                       ТЕРЗАНИЕ

                   

                                 Аз всеки ден те търся във тълпата,

                                 наричам те с различни имена.

                                 С надежда хуквам към вратата.

                                 А после -  тъжна самота...

 

                                 Понякога се мисля за щастлива,

                                 запазила достойнство, свобода,

                                 но с ужас в мене се надига

                                 въпрос един, прогонвайки съня:

 

                                 Ще стигне ли  живот човешки,

                                 да те намеря в тоз огромен свят,

                                 минавайки през болка и през грешки,

                                 увяхвайки, като откъснат цвят?

 

                                 Съдбата, казват, че е отредила

                                  на всекиму половинката, с която

                                  Земята двама биха прередили,

                                  да я превърнат в кътче свято.

 

                                  А ако времето не стигне?

                                  Ако в посоки две се разделим?

                                  Е, шансът пак ще ни намигне,

                                  когато в друг живот се преродим...

 

                                  Отказвам! В друг живот не искам!

                                  В този искам да те срещна! Още днес!

                                  Съгласна съм - поемам риска!

                                  Добре дошла, Любов! Без име и адрес!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...