11 nov 2011, 21:19

Терзание

  Poesía
1K 0 13

                                                       ТЕРЗАНИЕ

                   

                                 Аз всеки ден те търся във тълпата,

                                 наричам те с различни имена.

                                 С надежда хуквам към вратата.

                                 А после -  тъжна самота...

 

                                 Понякога се мисля за щастлива,

                                 запазила достойнство, свобода,

                                 но с ужас в мене се надига

                                 въпрос един, прогонвайки съня:

 

                                 Ще стигне ли  живот човешки,

                                 да те намеря в тоз огромен свят,

                                 минавайки през болка и през грешки,

                                 увяхвайки, като откъснат цвят?

 

                                 Съдбата, казват, че е отредила

                                  на всекиму половинката, с която

                                  Земята двама биха прередили,

                                  да я превърнат в кътче свято.

 

                                  А ако времето не стигне?

                                  Ако в посоки две се разделим?

                                  Е, шансът пак ще ни намигне,

                                  когато в друг живот се преродим...

 

                                  Отказвам! В друг живот не искам!

                                  В този искам да те срещна! Още днес!

                                  Съгласна съм - поемам риска!

                                  Добре дошла, Любов! Без име и адрес!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...