11 nov 2011, 21:19

Терзание

  Poesía
1K 0 13

                                                       ТЕРЗАНИЕ

                   

                                 Аз всеки ден те търся във тълпата,

                                 наричам те с различни имена.

                                 С надежда хуквам към вратата.

                                 А после -  тъжна самота...

 

                                 Понякога се мисля за щастлива,

                                 запазила достойнство, свобода,

                                 но с ужас в мене се надига

                                 въпрос един, прогонвайки съня:

 

                                 Ще стигне ли  живот човешки,

                                 да те намеря в тоз огромен свят,

                                 минавайки през болка и през грешки,

                                 увяхвайки, като откъснат цвят?

 

                                 Съдбата, казват, че е отредила

                                  на всекиму половинката, с която

                                  Земята двама биха прередили,

                                  да я превърнат в кътче свято.

 

                                  А ако времето не стигне?

                                  Ако в посоки две се разделим?

                                  Е, шансът пак ще ни намигне,

                                  когато в друг живот се преродим...

 

                                  Отказвам! В друг живот не искам!

                                  В този искам да те срещна! Още днес!

                                  Съгласна съм - поемам риска!

                                  Добре дошла, Любов! Без име и адрес!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...