Терзания
Сърцето ми мъжко не е от стомана.
Душата ми болна - завита в памук.
Във мен не отеква гласът на камбана.
Оглеждам се често, не правя напук.
Очите ми гледат, но всичко не виждат.
Устата ми млъква и имам проблем.
Отвсякъде вятър и бури прииждат,
и гладен остава все моя корем.
Ръцете ми груби - с напукани длани.
Но имам надежди, а нямам късмет.
И всички бостани до корен обрани,
и всичко е, Боже, на "Сливи за смет".
Краката ми слаби и губят вървежа.
От спирка на спирка подгъвам си крак.
По много въпроси съм още невежа
и често сънувам, че губя се в мрак.
Главата ми бяла, уж много видяла,
готова е, Боже, да падне от меч.
И сякаш до днеска добре е живяла...
Че вчера - далече, а утре е сеч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
