Терзания

20.06.2013 г., 17:26 ч. 2013-06-21T13:07:37+03:00

Поезия » Друга

325 0 3

Сърцето ми мъжко не е от стомана.

Душата ми болна - завита в памук.

Във мен не отеква гласът на камбана.

Оглеждам се често, не правя напук.

Очите ми гледат, но всичко не виждат.

Устата ми млъква и имам проблем.

Отвсякъде вятър и бури прииждат,

и гладен остава все моя корем.

Ръцете ми груби - с напукани длани.

Но имам надежди, а нямам късмет.

И всички бостани до корен обрани,

и всичко е, Боже, на "Сливи за смет".

Краката ми слаби и губят вървежа.

От спирка на спирка подгъвам си крак.

По много въпроси съм още невежа

и често сънувам, че губя се в мрак.

Главата ми бяла, уж много видяла,

готова е, Боже, да падне от меч.

И сякаш до днеска добре е живяла...

Че вчера - далече, а утре е сеч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.