7.11.2025 г., 8:21

Tестамент

150 1 0

Животът ли? Щом имам само него,

отдавна вече не изпитвам страх.

Без маска, предразсъдъци и его,

живея, както някога живях.

 

Съдбата ли? Прегръщаме се, ето

и кътните ѝ зъби даже знам.

И някак оцелявам. Общо взето.

Не ще дочака тя да се предам.

 

Любима ли? Била съм. И съм още.

Той– вятърът, обича само мен.

А тръгна ли – щурецът полунощен,

стих, песен и луна са тестамент.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...