Животът ли? Щом имам само него,
отдавна вече не изпитвам страх.
Без маска, предразсъдъци и его,
живея, както някога живях.
Съдбата ли? Прегръщаме се, ето
и кътните ѝ зъби даже знам.
И някак оцелявам. Общо взето.
Не ще дочака тя да се предам.
Любима ли? Била съм. И съм още.
Той– вятърът, обича само мен.
А тръгна ли – щурецът полунощен,
стих, песен и луна са тестамент.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
