The pieta
Да го няма твоето мило дете,
да е някъде звезда в небосвода!
Да те мъка от вътре силно яде,
да си с дрехи, но да чувстваш голота!
Да плаче душата, да бъдеш кат псе,
убита от мъка като в "Пиета"!
Животът неравен за никой е все,
за вас си остава една самота!
Жадуваш за нежност, милувка една
като от полъх вечерен отново
ръката да сложи на рамо сега.
Жадуваш! Ето, на всичко готово,
но само в сърцето да счупи леда,
цвете да цъфне, е моето слово!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
