The Sorrow
Може би го казвам от завист,
но не мога да ви гледам
толкова щастливи и зная,
че го казвам от злоба,
но още се надявам да помръкнат
погледите ви красиви.
Може би още си спомням
колко подло постъпи
спрямо мен,
още страдам наранена,
спомняйки си онзи ден.
И не вярвам, че ще се усмихна
дори милиони слънца
да заблестят за моя утеха.
Река да бях, та да притихна,
но далеч са моите брегове.
И с любов проклинам те, любими,
дано обичаш своите врагове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
