Може би го казвам от завист,
но не мога да ви гледам
толкова щастливи и зная,
че го казвам от злоба,
но още се надявам да помръкнат
погледите ви красиви.
Може би още си спомням
колко подло постъпи
спрямо мен,
още страдам наранена,
спомняйки си онзи ден.
И не вярвам, че ще се усмихна
дори милиони слънца
да заблестят за моя утеха.
Река да бях, та да притихна,
но далеч са моите брегове.
И с любов проклинам те, любими,
дано обичаш своите врагове.
© Стеси All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
