Може би го казвам от завист,
но не мога да ви гледам
толкова щастливи и зная,
че го казвам от злоба,
но още се надявам да помръкнат
погледите ви красиви.
Може би още си спомням
колко подло постъпи
спрямо мен,
още страдам наранена,
спомняйки си онзи ден.
И не вярвам, че ще се усмихна
дори милиони слънца
да заблестят за моя утеха.
Река да бях, та да притихна,
но далеч са моите брегове.
И с любов проклинам те, любими,
дано обичаш своите врагове.
© Стеси All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
