Ти
Ти
Ти си тих, безмълвен порив,
някъде широко разпилян.
Тъжна керемида на самотен покрив,
вечно зъзнещ и от дъжд залян.
Ти си странен, нежен отпечатък,
силует безплътен и ранима длан...
Заспиваш, продължавайки нататък,
към своя празен ден непожелан.
Ти си тих, безмълвен порив,
някъде широко разпилян.
Тъжна керемида на самотен покрив,
вечно зъзнещ и от дъжд залян.
Ти си странен, нежен отпечатък,
силует безплътен и ранима длан...
Заспиваш, продължавайки нататък,
към своя празен ден непожелан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлен Всички права запазени
