ТИ
Нищо не казваш, какво се върти във ума ти?
Нищо не казваш, защо онемя тъй, без време?
Нищо не казваш, защо мълчиш без принуда?
Нищо не казваш, защо се отрече от мене?
Ти си мълчиш, не си вече същия.
И по малко говориш, ако аз те попитам.
И по много мълчиш, ако аз те разпитвам.
Какво се обърна, че тебе превърна
в камък огромен и в земята заровен?
Ако искаш от мен да избягаш,
само кажи и не ще те задържам насила.
По своя път, ако искаш да тръгнеш,
багажа ти дори ще приготвя.
С неприязън не ща да ме гледаш,
да мълчиш не искам да слушам!
© Пепи Оджакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е... Браво, продължавай в същия дух. С обич
-
Когато обичаш някого пусни го на свобода,а той ако те обича ще се върне обратно! Нямам голям опит ,все пак съм едва на 14,но мисля че каквото и да се случва ние трябва да вървим напред и да търсим щастието си ,да откриваме светлината дори в най-трудните моменти от живота! Когато усещаш как те завладява болката и страхът,знай че тук имаш голямо семейство ,които ще те подкрепят
-
Пепи, абсолютно си права ! Най - доброто в човека се проявява в стаданието... Стихът ти е пропит с болка, но е много красив. В болката също има красота, слушай само красотата, а не мълчанието ! Пиши ! Прегръдки !
-
От мен да го знаете:само,когато човек е нещастен може да"твори".Тогава всичко "извира"от най-дълбокото.От 2 дни съм тук и срещам много сродни души и подкрепа.Щастлива съм с вас!Благодаря!
-
Усмихни се , мила Пепи.
Не слушай мълчанието,
търси истинската любов.
Хубаво стихотворение, написано с болка
от душа и сърце. С много обич за теб. -
Така става понякога,за съжаление!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
