29.11.2008 г., 0:33 ч.

Ти? 

  Поезия » Друга
527 0 1
Ти? Как да помня всички?!
Та вие бяхте толкова много.
Всеки тръгнал нанякъде,
търсещ и вярващ във нещо.

Всеки достигнал до никъде,
намерил нищото, себе си гордо гледа.
Всички еднакво жалко безлични
с нечие чуждо лице и празни очи.

Бледи сенки от мрачни лица -
безброй еднакво грозно размазани!
Преливаща безформена маса от
жалки, разкривени, човешки души.

Има ли смисъл да помня,
да търся и по детски да искам
мечтите да хвана, да разбера,
в сън да живея и без свян да мечтая?

Защо? За какво? За кого?
Всички сте еднакво еднакви! -
безлични, кухи, мъртви души,
забулени в красиви мечти.

© Богомил Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??