Ти?
Ти? Как да помня всички?!
Та вие бяхте толкова много.
Всеки тръгнал нанякъде,
търсещ и вярващ във нещо.
Всеки достигнал до никъде,
намерил нищото, себе си гордо гледа.
Всички еднакво жалко безлични
с нечие чуждо лице и празни очи.
Бледи сенки от мрачни лица -
безброй еднакво грозно размазани!
Преливаща безформена маса от
жалки, разкривени, човешки души.
Има ли смисъл да помня,
да търся и по детски да искам
мечтите да хвана, да разбера,
в сън да живея и без свян да мечтая?
Защо? За какво? За кого?
Всички сте еднакво еднакви! -
безлични, кухи, мъртви души,
забулени в красиви мечти.
Та вие бяхте толкова много.
Всеки тръгнал нанякъде,
търсещ и вярващ във нещо.
Всеки достигнал до никъде,
намерил нищото, себе си гордо гледа.
Всички еднакво жалко безлични
с нечие чуждо лице и празни очи.
Бледи сенки от мрачни лица -
безброй еднакво грозно размазани!
Преливаща безформена маса от
жалки, разкривени, човешки души.
Има ли смисъл да помня,
да търся и по детски да искам
мечтите да хвана, да разбера,
в сън да живея и без свян да мечтая?
Защо? За какво? За кого?
Всички сте еднакво еднакви! -
безлични, кухи, мъртви души,
забулени в красиви мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богомил Всички права запазени
