Ти
За миг те срещнах и обикнах,
очите ми за теб горяха
и със смеха ти сладък свикнах,
дори звездите сякаш ме разбраха.
Харесваш ми, и то до болка,
не бих могъл да го опиша,
дори със нож да ме пронижеш,
от обич редовете ще допиша.
Дори самотна да се чувстваш нощем,
спомни си колко те обичам,
и ако Тя стои при тебе още,
повикай ме и ще дотичам.
Бих искал с теб да съм до края,
възможността... макар и минимална,
единствено за тебе, мила моя,
бих отишъл до безкрая.
Едва ли думите ще стигнат,
за да опиша колко си прекрасна,
очите ми не ще да мигнат,
ако искрата между нас угасне.
И нека спра дотук, те моля,
сънят към мен ръце протяга,
да продължа напред се иска воля,
ала сърцето ми си ляга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Енев Всички права запазени
