21.03.2009 г., 12:21

Ти

1K 0 2

 

                       Отдавна ми се иска стих да ти напишa,

                       ала много трудно ми е да опиша,

                       любовта ми колко е голяма,

                       за това думи - просто няма.

 

                       Вярвам знаеш, колко те обичам,

                       а знаеш ли - за тебе дишам.

                       Обичам те тъй искрено и безнадеждно,

                       някак безразсъдно, а и много нежно.

 

                       Нещо в мен безумно се бушува,

                       вече знам - сърцето ми за теб лудува.

                       А кой друг освен - Ти

                       може да накара кръвта ми да кипи.

 

                      Отвътре ми иде да крещя

                      и искам на всички да съобщя,

                      че теб обичам и мечтая - Ти

                      да си с мен до сетните ми дни.

 

                     Единствен Ти ме караш да треперя

                     и безспирно за тебе да копнея.

                     Ей, муцунке, разбери,

                     че за тебе аз живея.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Бояджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...