Mouse-Rat (Ана Ненчена)
36 172
20.09.2014 г., 9:29 ч.

Ти 

  Поезия » Любовна
630 0 4

Ти тръгна си, дори не се обърна. Забрави сбогом да прошепнеш ти.

Отиде си със слънцето и лятото, от моите обятия  забягна ти.

Обичах те, сърцето ти аз до полуда. Жадувах както ме жадува ти.

Ръка протегнах да  те спра – не стана, обърна се и тръгна ти.

 

Листата бавно сипят се във жар горяща, но студ посипа върху им ти.

Аз огъня подклаждах със надежда, студената вода изсипа ти.

Живота ти предложих си с надежда, усмихна се и ме отпрати ти.

Аз коленичих във вода от сълзи, но погледа ми бързо пренебрегна ти.

 

Какво аз още можех да ти дам, любов – но не, не искаше я ти.

Разголена  душа без срам и свян, предложих  се – но не, не  искаше ме ти.

Попитах те – какво аз да ти дам?  Отмина, без да отговориш ти.

Завинаги ли, шепнеше сърцето? Недей, не ме мисли  и забрави – ми отговори  ти.

© Ана Ненчена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Оле! Радвам се, че ти е харесало.
    Да ти се връща стократно
    Неспяща
  • Здравей,Неспяща!Пак успя да ме разтърсиш,харесавам стиха и пожелавам на л.г. да дарява любов без страх и свян!Приятелски поздрав!
  • Благодаря Кръстина!
    Винаги ме радваш с точните си коментари.
  • Докосваща сърцето, смела и искрена поетична изповед,
    посветена на любовта и раздялата. Поздрави и за тъжната
    лирическа, и за прекрасната поетеса! Бъди!
Предложения
: ??:??