Ти
Ти тръгна си, дори не се обърна. Забрави сбогом да прошепнеш ти.
Отиде си със слънцето и лятото, от моите обятия забягна ти.
Обичах те, сърцето ти аз до полуда. Жадувах както ме жадува ти.
Ръка протегнах да те спра – не стана, обърна се и тръгна ти.
Листата бавно сипят се във жар горяща, но студ посипа върху им ти.
Аз огъня подклаждах със надежда, студената вода изсипа ти.
Живота ти предложих си с надежда, усмихна се и ме отпрати ти.
Аз коленичих във вода от сълзи, но погледа ми бързо пренебрегна ти.
Какво аз още можех да ти дам, любов – но не, не искаше я ти.
Разголена душа без срам и свян, предложих се – но не, не искаше ме ти.
Попитах те – какво аз да ти дам? Отмина, без да отговориш ти.
Завинаги ли, шепнеше сърцето? Недей, не ме мисли и забрави – ми отговори ти.
© Ана Ненчена All rights reserved.
