1.05.2010 г., 20:48

Ти

927 0 3

             

                       Ти разкъса душата ми...

                       ти погуби сърцето ми...

                       ти ме хвърли на вятъра

                       и забрави завинаги...

                                       А те обичах аз до полуда

                                       и ти се вричах, и те жадувах...

                                       само теб виждах, само теб чувах,

                                       само теб търсех, само теб исках!...

                       Ти разкъса душата ми...

                       ти погуби сърцето ми...

                       ти ме хвърли на вятъра

                       и забрави завинаги...

                                       Търся те още, още край мене

                                       и те целувам, и те жадувам...

                                       помня очите, помня ръцете,

                                       твоите ласки - нежни и страстни!...

                             

                             Ти разпиля любовта ми към теб безнадеждно!

                             Ти я изтръгна със голи ръце от гърдите ми!

                             Ти я превърна във пепел и прах и без капка жал

                             ти я потъпка, отмина, не спря... не разбра!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко е описано много точно!Поздрав!
  • Оригинално поднесени моменти на приглушено обвинение, протест!!!
  • Поздрави,положителното се преборва с отрицателните емоции в стиха.Не съжалявай,че си била искрена във всичко,което после ще те нарани

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...