May 1, 2010, 8:48 PM

Ти 

  Poetry » Love
664 0 3

             

                       Ти разкъса душата ми...

                       ти погуби сърцето ми...

                       ти ме хвърли на вятъра

                       и забрави завинаги...

                                       А те обичах аз до полуда

                                       и ти се вричах, и те жадувах...

                                       само теб виждах, само теб чувах,

                                       само теб търсех, само теб исках!...

                       Ти разкъса душата ми...

                       ти погуби сърцето ми...

                       ти ме хвърли на вятъра

                       и забрави завинаги...

                                       Търся те още, още край мене

                                       и те целувам, и те жадувам...

                                       помня очите, помня ръцете,

                                       твоите ласки - нежни и страстни!...

                             

                             Ти разпиля любовта ми към теб безнадеждно!

                             Ти я изтръгна със голи ръце от гърдите ми!

                             Ти я превърна във пепел и прах и без капка жал

                             ти я потъпка, отмина, не спря... не разбра!...

© Ася Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всичко е описано много точно!Поздрав!
  • Оригинално поднесени моменти на приглушено обвинение, протест!!!
  • Поздрави,положителното се преборва с отрицателните емоции в стиха.Не съжалявай,че си била искрена във всичко,което после ще те нарани
Random works
: ??:??