19.12.2010 г., 1:19

Ти

951 0 1

Кой ден сме и кой месец?
Загубих толкова време в мислене за нас...

Защото това сме аз и ти, и всички хора...
и не знам защо не мога да спра да те гледам...
Не знам и защо нещата не се получиха...
Не мога да премълча любовта си...
Защото това сме аз и ти, и всички хора...
и не правим нищо за любовта си...
Кой ден сме и кой месец...?
Този часовник никога не е бил толкова жив,
никога не е бързал така...
Не мога да догоня времето и бързата ти крачка...
Говори ми... искам да те усетя...
искам да те чуя...
Ти си силата, която ме кара да продължа да вървя...
Ти си надеждата, която ме кара да вярвам...
Ти си светлината в душата ми...
Ти... ти си всичко...
Кой ден сме и кой месец? Питам отново...
Държиш ме в ръцете си,
няма да ме оставиш да падна...
Взимаш дъха ми... убиваш ме...
Не мога да спра да се взирам в невероятното ти лице...
Защото ти си всичко, което искам...
От което се нуждая!
Ти... ти си всичко...!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Кондева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...