14.11.2010 г., 12:24

Ти

590 0 3

Така красива си,

загледана

напред

във себе си.

Докосвам

с обичта си

крехкото ти рамо,

спасявало ме

в най-студените ми

зими.

Сестрице моя,

музо на живота ми,

сега те моля -

привържи ме

на мачтата на

кораба ми жизнен,

зовът на ничии сирени

да не надвие моя устрем

и кораба да си завърна

в неговия бряг -

раздала смисъла,

да се прелеем

с чистотата

на родния ни бряг.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...