7.01.2011 г., 22:53 ч.

Ти 

  Поезия » Философска
475 0 0

Ти търсиш себе си във този свят поробен.

Сърцето ти със стон не престава да крещи.

Нима това си ти?...

- Отговори ми, питаш се до болка пак отровен?

НЕ! - отговаря твоето сърце!

Зад фалш и маска, гъста и дълбока... душата ти таи се в дълбоката тъма.

А ти вървиш по този път самотен и казваш: НЕ, АЗ ЩЕ УСТОЯ!

Нима човека в теб открил си, счупил си


онази мрачната стена и нова радост ти ще търсиш там, в далечната страна!

© Стела Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??