27.01.2014 г., 18:15

Ти

1.2K 0 1

                                                  Ти си изгревът тъй хубав и красив,

                                                  ти си цветето в моята градина,

                                                  ти си всичко, дето ме поддържа жив,

                                                  единствена за мен и неповторима.

 

                                                 Ти си гълъбица в ясното небе

                                                  и ти си тази, в която се обричам,

                                                  и в бури, и в стихийни снегове -

                                                  аз ще съм до теб, защото те обичам.

                                                  

                                                 

                                                  

                                                   

                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...