27.01.2014 г., 18:15

Ти

1.3K 0 1

                                                  Ти си изгревът тъй хубав и красив,

                                                  ти си цветето в моята градина,

                                                  ти си всичко, дето ме поддържа жив,

                                                  единствена за мен и неповторима.

 

                                                 Ти си гълъбица в ясното небе

                                                  и ти си тази, в която се обричам,

                                                  и в бури, и в стихийни снегове -

                                                  аз ще съм до теб, защото те обичам.

                                                  

                                                 

                                                  

                                                   

                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...