27.01.2014 г., 18:15

Ти

1.2K 0 1

                                                  Ти си изгревът тъй хубав и красив,

                                                  ти си цветето в моята градина,

                                                  ти си всичко, дето ме поддържа жив,

                                                  единствена за мен и неповторима.

 

                                                 Ти си гълъбица в ясното небе

                                                  и ти си тази, в която се обричам,

                                                  и в бури, и в стихийни снегове -

                                                  аз ще съм до теб, защото те обичам.

                                                  

                                                 

                                                  

                                                   

                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...