15.12.2006 г., 13:32

:)Ти

965 0 4

Когато те търся в слънчевия лъч,
прокрадващ се през дупката в пердето.
Мъничко слънчево зайче,
търсещо да докосне ръката ми.
Бягащо из стаята,гонено от пердето.
Погалено от твоя дъх.
Душата ти подскача
от масата на стола,а след това
се сгушва на леглото,до мен,
викаща те,търсеща те,
чакаща те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролет Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви
  • Идеята не е лоша, но мисля, че има още върху какво да поработиш.
  • Хубава идея, но дообработи стиха
  • "Когато те търся в слънчевия лъч,
    прокрадващ се през дупката в пердето."
    Пролет, сложила си точка, но така изречението е недовършено.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...