Dec 15, 2006, 1:32 PM

:)Ти

  Poetry
966 0 4

Когато те търся в слънчевия лъч,
прокрадващ се през дупката в пердето.
Мъничко слънчево зайче,
търсещо да докосне ръката ми.
Бягащо из стаята,гонено от пердето.
Погалено от твоя дъх.
Душата ти подскача
от масата на стола,а след това
се сгушва на леглото,до мен,
викаща те,търсеща те,
чакаща те.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролет All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ви
  • Идеята не е лоша, но мисля, че има още върху какво да поработиш.
  • Хубава идея, но дообработи стиха
  • "Когато те търся в слънчевия лъч,
    прокрадващ се през дупката в пердето."
    Пролет, сложила си точка, но така изречението е недовършено.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...