15 dic 2006, 13:32

:)Ти

Poesía

968 0 4

Когато те търся в слънчевия лъч,
прокрадващ се през дупката в пердето.
Мъничко слънчево зайче,
търсещо да докосне ръката ми.
Бягащо из стаята,гонено от пердето.
Погалено от твоя дъх.
Душата ти подскача
от масата на стола,а след това
се сгушва на леглото,до мен,
викаща те,търсеща те,
чакаща те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

prolet (Пролет)

благодаря ви

2006-12-21T20:33:31+02:00
sweety_star (Енигма)

Идеята не е лоша, но мисля, че има още върху какво да поработиш.

2006-12-15T20:50:58+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубава идея, но дообработи стиха

2006-12-15T18:10:02+02:00
кумеца (Румен Ченков)

"Когато те търся в слънчевия лъч,
прокрадващ се през дупката в пердето."
Пролет, сложила си точка, но така изречението е недовършено.

2006-12-15T13:35:11+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0