Романтик (Христо Костов)
403 16193
26.02.2007 г., 8:47 ч.

Ти 

  Поезия
840 0 22

Замислена си. За какво ли?

Въпросите са в твоята глава.

Изричат устни: „ Давам обичта си!”

И други палещи слова.

 

Прескачат думите. Тревожни.

Рушат се всички правила.

Наглед са толкоз невъзможни,

че иска сила за това.

 

Ръце от болката белеят.

Наместо галещи с любов.

Като река от мъка сълзи леят,

очи без блясък. С тъжен зов.

 

Прегръщам тръпнещото тяло.

Погалвам твоите коси.

Попиват устните сълзите.

А ти... До мен  те моля, остани.

 

Замислена си. Не, щастлива.

В прегръдката на любовта.

От теб си болката отива.

Сега сме двама във нощта.

 

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??