Ти
Замислена си. За какво ли?
Въпросите са в твоята глава.
Изричат устни: „ Давам обичта си!”
И други палещи слова.
Прескачат думите. Тревожни.
Рушат се всички правила.
Наглед са толкоз невъзможни,
че иска сила за това.
Ръце от болката белеят.
Наместо галещи с любов.
Като река от мъка сълзи леят,
очи без блясък. С тъжен зов.
Прегръщам тръпнещото тяло.
Погалвам твоите коси.
Попиват устните сълзите.
А ти... До мен те моля, остани.
Замислена си. Не, щастлива.
В прегръдката на любовта.
От теб си болката отива.
Сега сме двама във нощта.
© Христо Костов All rights reserved.
