Feb 26, 2007, 8:47 AM

Ти 

  Poetry
950 0 22
Замислена си. За какво ли?
Въпросите са в твоята глава.
Изричат устни: „ Давам обичта си!”
И други палещи слова.
Прескачат думите. Тревожни.
Рушат се всички правила.
Наглед са толкоз невъзможни,
че иска сила за това.
Ръце от болката белеят.
Наместо галещи с любов.
Като река от мъка сълзи леят,
очи без блясък. С тъжен зов. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??