Ти се върна...
в нощ пълнолунна.
С/ъс/ усмивка
по-силна от вятъра
и засенчи
лунния блясък.
Ти се върна,
подари ми крилете си
и остави следи...
от любов.
Изгря върху устните
малко щастие -
тъй жадуван миг
от живот.
И ако в пукнатините
на времето
се засели студът,
тези мънички спомени
...ще го взривят.
© Галя Николова Всички права запазени