12.06.2021 г., 16:40

Ти

398 0 2

Ти си вопъл в пустиня.

Изгаряш ме като жарава. 

Аз. 

Аз съм писмо в бутилка. 

Откриваш ме. 

Ние. 

Ние сме пясък в океана. 

Непрогледни.

Ние сме море от стон в примирие. 

Наследихме богатство от Всемира.

Бродихме на сън и на яве, 

За да открием смелостта. 

Да бъдем вечни и пробудени,

В опиянението на мечтите ни. 

Сбъдвам твоята мисъл, 

А ти си вопъл в море. 

Пустинята стана на жар

От очите ти парещи.

Ела.

В очите на илюзията, 

Че има други, 

Освен мен и теб. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Adriana Zhelyazkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...