12.06.2021 г., 16:40

Ти

396 0 2

Ти си вопъл в пустиня.

Изгаряш ме като жарава. 

Аз. 

Аз съм писмо в бутилка. 

Откриваш ме. 

Ние. 

Ние сме пясък в океана. 

Непрогледни.

Ние сме море от стон в примирие. 

Наследихме богатство от Всемира.

Бродихме на сън и на яве, 

За да открием смелостта. 

Да бъдем вечни и пробудени,

В опиянението на мечтите ни. 

Сбъдвам твоята мисъл, 

А ти си вопъл в море. 

Пустинята стана на жар

От очите ти парещи.

Ела.

В очите на илюзията, 

Че има други, 

Освен мен и теб. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Adriana Zhelyazkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...