Ти си вопъл в пустиня.
Изгаряш ме като жарава.
Аз.
Аз съм писмо в бутилка.
Откриваш ме.
Ние.
Ние сме пясък в океана.
Непрогледни.
Ние сме море от стон в примирие.
Наследихме богатство от Всемира.
Бродихме на сън и на яве,
За да открием смелостта.
Да бъдем вечни и пробудени,
В опиянението на мечтите ни.
Сбъдвам твоята мисъл,
А ти си вопъл в море.
Пустинята стана на жар
От очите ти парещи.
Ела.
В очите на илюзията,
Че има други,
Освен мен и теб.
© Adriana Zhelyazkova Todos los derechos reservados